Нашата война номер две

Говорят, че да помагаме за убийството на повече иранци отговаряло на нашите национални интереси. Обаче чиновниците от колониалната администрация не обясняват какво имат предвид... Та нали ние със собствените си ръце гътнахме републиката?!... Преди няколко месеца окончателно превърнахме България в понятие, изпразнено от териториално и народностно съдържание. Нищото е неспособно да има интереси. То може да стовари президентската атрибутика в скута на една лелка... Да замени трибагреника и лева с чужди символи... Да продаде остатъците от властта и от енергетиката на друг заклет враг... И толкоз - друго май не остана за опорочаване и унищожаване.

Сега, лишени от армия, се бутаме във втора война. Без въоръжение, подготовка и гражданска защита... Стадото скърца със зъби срещу далечен народ, който нищо не ни е сторил. Искаме, чак ни тресе от злоба, да се проврем в краката на господарите, да сритаме жертвата, да покажем колко сме послушни. Племето на българите е по-американско от американците, по-ционистко от богоизбраните!... Ала липсват средства, а и с куража възниква проблем...

Не исках да видя моята родина такава. Ние бяхме други!

Загубихме ориентация. И все извъртаме глави, не щем да знаем, че истинският неприятел е вече не само на границата – като боа, икономически и със своята пета колона, той ни поглъща бавно.